26.03.2019 
     
     Общината
     Природни ресурси
     Инфраструктура
     Селско стопанство
     Бизнес
     Туризъм
     Наука и образование
     Култура и изкуство
     Спорт
     Партньори
     Новини
     Форум
     Анкети
     Фотогалерия
     Видео
     Контакти
8890 Твърдица,
пл. “Свобода” №1


Кмет: 0454/42220; 42311
Зам. - кмет: 0454/42900
Зам. - кмет: 0454/42310
Секретар:  0454/42221

Факс: 0454/ 44049

Председател на ОбС: 045119856

телефони на кметове на кметства:

Шивачево - 04593/2211;2194
Сборище - 04595/2211;2213
Оризари - 0454/44140;42145
Боров дол - 04597/2211;2214
Бяла паланка - 04592/2511;2514
Жълт бряг - 04597/2311;2242
Червенаковo - 04599/2211
Близнец със съставно с. Сърцево - 0454/99740
    
Местоположение|Карти|История|Население|Общински съвет|Общинска администрация|ОЦУИГ   

  


Ако си българин, ела
с поклон пред славата велика,
от древността до нас дошла-
Твърдица днес те вика!

Разтваря крепостта вратите пак
от полъха на ветровете.
Ела и сам послушай ти
легендата на вековете.

Героична епопея за Твърдица се явяват годините 1278-1280. Това е време на сурово изпитание, на което е подложен твърдишкия дух и желанието да се защитава това кътче българска земя.
Три месеца византийската войска на Михаил Глава Тарханиот държал в блокада крепостта “Градището”. Византийският хронист  Мануил Фил в поемата си  “За военните подвизи на известния чутовен простатор”(1305 г) пише: ”От Преслав Глава премина с войските си в югоизточна посока,слезе по долината на река Тунджа ..., завзе Твърдица”.
Тук става голямо сражение между войските на Ивайло и византийците. Водачът събира предбалканските боляри: Стан от Загорието, Огнян Крънски и въглищаря Момчил. В местността “Ивайлови поляни”, близо до река Блягорница, Ивайло използва военна хитрост-наводнява твърдишките ниви, примамва византийската армия в тресавищата и я разгромява. В сражението загива пълководецът им Априн.
“Потекоха реки от кърви, плачове се проточиха до небето, огън опърли горите и стрели затъмниха слънцето” - пише съвременник на битката. В чест  на победата над византийците  твърдичани наричат една от местностите “Ивайлов дол” (днес “Ваела”).

Твърдица има богато  минало, затова говорят находките от пещерите, потулени в гънките на планината, от десетте племенни селища, в които са живели местните хора. Земята й крие неизследвани загадки на антични селища, некрополи и стражеви могили. Намерените експонати са доказателство, че е била населено място, играло важна роля във военностратегическо, икономическо и културно отношение, като се започне от ІV хилядолетие преди новата ера и се стигне до значението и в отбранителната система на страната през Средновековието.

Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление), и е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно  - "Градището". Изградена е по времето на траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийска епоха, достига своя връх през ХІІ – ХІV век, когато става крепост – град при нужда за живеещото в котловината и планинската част на района население. Така, по времето на Втората българска държава се превръща във важна крепост на системата за отбрана, изградена по старопланинските проходи, по недостъпни места и проломите на   реките. Такива са Градището, северозападно от квартал Козарево, крепостта Шешкинград, отбранителните съоръжения на Кутра, “Зимника” и гребена, южно от местността “Нивищата”.
И ако днес вековете са превърнали крепостите в руини, с едва забележими останки, то нейното име продължава да живее чрез града, построен от твърдичани. Тежка е съдбата на нейните синове, достойно бранили родното гнездо, отблъсквайки византийски  и османски набези. Четири пъти Филип Тотю е събирал четници от Твърдица, а Васил Левски на път за Елена отсядал у приятеля си поп Стефан Стойков. Османските жестокости са причина през 1830 година 143 твърдишки семейства да потърсят спасение в Русия, където намират свободна земя и свиват нова Молдавска Твърдица. Много твърдичани вземат участие в Старозагорското възстание от 1875 година, в кървавия Април 1876 г., във Владайското въстание.
След Освобождението на България селището става общински център към Новозагорска околия на Старозагорски окръг. През 1896 год. се открива поща, 1908г. – медицинска служба, 1914 г. – читалище, 1919 г. работилница за олио, 1921 г. – цех за кожи. Следва изграждането на фабрика за амбалажни бурета и щайги, разработването и експлоатацията на рудниците за каменни въглища, разрастването на дърводобива, откриването на нови предприятия и фирми.
Празникът на Твърдица е на 14 октомври, Петковден - храмовия празник на църквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.